Храна за душата - малко лично творчество, един цитат и част от лична колекция!

"Времето минава. Дори, когато изглежда невъзможно. Дори, когато всяко отмерване на секундомера боли като пулсирането на кръвта зад синина. Минава неравномерно, в странни наклонности и протакващи се затишия, но поне минава. Дори за мен."

Новолуние, гл.4

И сега малко лично творчество.....

Заспивам......а болката остава
Сякаш зейнала дупка разкъсва остатъците от душата ми.
Сълзите парят по страните ми, камъкът заседнал в гърлото ,

продължава да спира дъха ми
Търся те, очаквам те...
Недовършена целувка, недоизказани думи

отекват и увисват в тишината.
Оставам сама....
Вече няма сълзи, само празнота – ще те върна ли питам?
Все още усещам дъха ти, аромата ти,

усмивката ти, с която ме озаряваше.
Дали е късно да те спра, да те върна...

чувство на безпокойство нахлува в мислите ми,

а там си само ти.
Някога ще спре ли да боли?!
Толкова истински, толкова красиво.
Душата ми копнее за живот.
А надежда има ли – за теб,за мен?
Боли ме да мисля за утре, животът преброи дните ми.
А сълзите не спират, нито намаляват зейналата рана.
Творецът говори с таланта си
Една щриха и ето –

гълъбът разпери величествено криле
И озари настъпващото утро (утре).
Събуждам се...едно ново начало.
Животът продължава,а времето тича, време няма.
Слънцето окъпва с огнените си лъчи светът.
А надежда има ли – за теб, за мен?

И още едно....

Това не е краят!
Аз искам да обичам в сърцето си
Целувка под бледнеещата луна
Блуждаейки затъвам в моето място,

в тази смъртна спирала.
Реалност и въображение се размиват
Искам да те намеря
Това не е краят!
Погледни в очите ми и виж пламъчето на любовта.
Не ГО оставяй да угасне.
Няма лек за моето страдание.
По една светлинка за всяка незаслужена сълза.
v
Под небето от свещи
Две души, с всичко, което трябва да се каже
Романтично ухание на лъжеща любов,
примамлива с нереалните си измерения
ЗАЩО толкова боли?!
Толкова много, за което да живееш.
Толкова много, за което да умреш.
Само ако сърцето ми имаше дом.
Защото дадох силата си,
и тя се превърна в единствената ми утеха.
v
Да видиш, значи да повярваш.
Да сънуваш, значи да се мамиш.
Музиката започва там, където думите свършват.
Изпей това, което не можеш да кажеш
Забрави това, което не можеш да изсвириш
Помни само песента, плача на певеца, този без сълзи.
Красивото пиано описва живота ми.
Затвори очи...
Прегърни ме до себе си
Обсебваш сънищата ми, мислите ми
v
Съжалявам..
Чувствам се безпомощно..
Времето ще каже (това горчиво сбогом)
В моя свят любовта е за поетите.
Никога я няма, за да утеши сърцето.
Само умираща вяра
v
Тази нощ още една зора за самотника се роди
Времето поглъща страстната красота на мига
В битка за любовта ти
Твоето прекрасно изящество опиянява дъха ми в реалността
Ах, как искам да не те чувствам вече
Моето любовно писмо...към никой!

И малко лична колекция...(творбите са на Мадлен Алгафари)

В живота грешките са верни

Защото те обичам , си отивам.
Защото те обичам, те оставям.
От спомените се опивам,
Но с бъдещето изтрезнявам.

Унинието на цвят е бяло –
Убийствено безцветно бъдно.
Отвътре времето е спряло,
отвън – помръдва мудно мудно

..................

Като деня след погребение –
осиротяла се събуждам.
Остава само без съмнение,
че предстои да бъдем чужди.

Че няма нищо по-нормално
Да тръгна, ако не обичам.
И по- абсурдно, но сакрално –
да си отида, щом обичам!





Наркотикът болка

Отдавам се на мъката, превръщам я в трагедия
и обвинявам другите – за слабия балсам.
И не разбираш никога живота – отклонения
от всяко равновесие и бавно губиш плам.

И не намираш вярата у себе си самия.
Че спри да лъжеш вече, за да си вярваш сам!
Пусни да влезе в тебе вонящата помия
и превърни я в обич! Боли, тъй аз знам.

Флиртувам с болката,
превръщам я в поезия,
лекувам я у хората,
за да не й се дам!

Моля, приемам идеи за заглавия на творбите ми!Който има виждане по въпроса да пише коментари! :)