Храна за душата - малко лично творчество, един цитат и част от лична колекция!

"Времето минава. Дори, когато изглежда невъзможно. Дори, когато всяко отмерване на секундомера боли като пулсирането на кръвта зад синина. Минава неравномерно, в странни наклонности и протакващи се затишия, но поне минава. Дори за мен."

Новолуние, гл.4

И сега малко лично творчество.....

Заспивам......а болката остава
Сякаш зейнала дупка разкъсва остатъците от душата ми.
Сълзите парят по страните ми, камъкът заседнал в гърлото ,

продължава да спира дъха ми
Търся те, очаквам те...
Недовършена целувка, недоизказани думи

отекват и увисват в тишината.
Оставам сама....
Вече няма сълзи, само празнота – ще те върна ли питам?
Все още усещам дъха ти, аромата ти,

усмивката ти, с която ме озаряваше.
Дали е късно да те спра, да те върна...

чувство на безпокойство нахлува в мислите ми,

а там си само ти.
Някога ще спре ли да боли?!
Толкова истински, толкова красиво.
Душата ми копнее за живот.
А надежда има ли – за теб,за мен?
Боли ме да мисля за утре, животът преброи дните ми.
А сълзите не спират, нито намаляват зейналата рана.
Творецът говори с таланта си
Една щриха и ето –

гълъбът разпери величествено криле
И озари настъпващото утро (утре).
Събуждам се...едно ново начало.
Животът продължава,а времето тича, време няма.
Слънцето окъпва с огнените си лъчи светът.
А надежда има ли – за теб, за мен?

И още едно....

Това не е краят!
Аз искам да обичам в сърцето си
Целувка под бледнеещата луна
Блуждаейки затъвам в моето място,

в тази смъртна спирала.
Реалност и въображение се размиват
Искам да те намеря
Това не е краят!
Погледни в очите ми и виж пламъчето на любовта.
Не ГО оставяй да угасне.
Няма лек за моето страдание.
По една светлинка за всяка незаслужена сълза.
v
Под небето от свещи
Две души, с всичко, което трябва да се каже
Романтично ухание на лъжеща любов,
примамлива с нереалните си измерения
ЗАЩО толкова боли?!
Толкова много, за което да живееш.
Толкова много, за което да умреш.
Само ако сърцето ми имаше дом.
Защото дадох силата си,
и тя се превърна в единствената ми утеха.
v
Да видиш, значи да повярваш.
Да сънуваш, значи да се мамиш.
Музиката започва там, където думите свършват.
Изпей това, което не можеш да кажеш
Забрави това, което не можеш да изсвириш
Помни само песента, плача на певеца, този без сълзи.
Красивото пиано описва живота ми.
Затвори очи...
Прегърни ме до себе си
Обсебваш сънищата ми, мислите ми
v
Съжалявам..
Чувствам се безпомощно..
Времето ще каже (това горчиво сбогом)
В моя свят любовта е за поетите.
Никога я няма, за да утеши сърцето.
Само умираща вяра
v
Тази нощ още една зора за самотника се роди
Времето поглъща страстната красота на мига
В битка за любовта ти
Твоето прекрасно изящество опиянява дъха ми в реалността
Ах, как искам да не те чувствам вече
Моето любовно писмо...към никой!

И малко лична колекция...(творбите са на Мадлен Алгафари)

В живота грешките са верни

Защото те обичам , си отивам.
Защото те обичам, те оставям.
От спомените се опивам,
Но с бъдещето изтрезнявам.

Унинието на цвят е бяло –
Убийствено безцветно бъдно.
Отвътре времето е спряло,
отвън – помръдва мудно мудно

..................

Като деня след погребение –
осиротяла се събуждам.
Остава само без съмнение,
че предстои да бъдем чужди.

Че няма нищо по-нормално
Да тръгна, ако не обичам.
И по- абсурдно, но сакрално –
да си отида, щом обичам!





Наркотикът болка

Отдавам се на мъката, превръщам я в трагедия
и обвинявам другите – за слабия балсам.
И не разбираш никога живота – отклонения
от всяко равновесие и бавно губиш плам.

И не намираш вярата у себе си самия.
Че спри да лъжеш вече, за да си вярваш сам!
Пусни да влезе в тебе вонящата помия
и превърни я в обич! Боли, тъй аз знам.

Флиртувам с болката,
превръщам я в поезия,
лекувам я у хората,
за да не й се дам!

Моля, приемам идеи за заглавия на творбите ми!Който има виждане по въпроса да пише коментари! :)

Цитати от Twilight/Здрач

And then his cold, marble lips pressed very softly against mine. What neither of us was prepared for was my response. Blood boiled under my skin, burned in my lips. My breath came in a wild gasp. My fingers knotted in his hair, clutching him to me. My lips parted as I breathed in his heady scent. (Bella)

Hah! You`re as white as ghost - no, you`re as white as me! (Eadward to Bella)

My primary motivation behind buying a car, despite the scarcity of my funds, was that I refused to be driven around town in a car with red and blue lights on top. Nothing slows down traffic like a cop. (Bella)

Forks was literally my personal hell on Earth. (Bella)

When life offers you a dream so far beyond any of your expectations, it`s not responsible to grieve when it comes to an end. (Twilight / Preface)

The way everyone looked at me made me uncomfortable. Even Edward. It was like I had grown a hundred feet during the course of the morning. I tried to ignore the impressed looks, mostly keeping my eyes on Nessie’s sleeping face and Jacob’s unchanged expression. I would always be just Bella to him, and that was a relief. (Bella)

Everything inside me came undone as I stared at the tiny porcelain face of the half-vampire, half-human baby. All the lines that held me to my life were sliced apart in swift cuts, like clipping the strings to a bunch of balloons. Everything that made me who I was – my love for the dead girl upstairs, my love for my father, my loyalty to my new pack, the love for my other brothers, my hatred for my enemies, my home, my name, my self – disconnected from me in that second – snip, snip, snip – and floated up into space. I was not left drifting. A new string held me where I was. (Jacob Black)

In what strange parallel dimension would I ever have gone to prom of my own free will? If you weren’t a thousand times stronger than me, I would never have let you get away with this. (Bella to Edward)

I folded the letter carefully, and sealed it in the envelope. Eventually he would find it. I only hoped he would understand, and listen to me just this once. And then I carefully sealed away my heart. (Bella)

Sometimes I wondered if I was seeing the same things through my eyes that the rest of the world was seeing through theirs. Maybe there was a glitch in my brain. (Bella)

His fingers were ice-cold, like he’d been holding them in a snowdrift before class. But that wasn’t why I jerked my hand away so quickly. When he touched me, it stung my hand as if an electric current had passed through us. (Bella)

It was ridiculous, and egotistical, to think that I could affect anyone that strongly. It was impossible. And yet I couldn’t stop worrying that it was true. (Bella)

You had me totally convinced that we were all going to die! I’ve been a wreck for weeks. (Bella to Alice)

For an instant, I felt a thrill of genuine fear, raising the hair on my arms. The look only lasted a second, but it chilled me more than the freezing wind. (Bella)

Bella, I won’t let anything hurt you — not even yourself. I won’t let go of you once, I promise. (Edward to BElla)

I stared straight ahead as I passed the Volvo, but from a peripheral peek, I would swear I saw him laughing. (Bella)

I was wrong about you on one other thing as well. You`re not a magnet for accidents - that`s not a broad enough classification. You`re a magnet for trouble. If there is anything dangerous within a ten-mile radius, it will invariably find you. (Edward Cullen to Bella Swan)

My decision was made, made before I`d ever consciously chosen, and I was committed to seeing it through. Because there was nothing more terrifying to me, more excruciating, than the thought of turning away from him. It was an imposibility. (Bella Swan)

Well...He paused, and then the rest of the words followed in a rush: I decided as long as I was going to hell, I might as well do it thoroughly. (Edward Cullen to Bella Swan)

I tried to be diplomatic, but mostly I just lied a lot. (Bella)

I had to accept that I wouldn’t see Edward again, not even one last glimpse of his face to carry with me to the mirror room. I was going to hurt him, and I couldn’t say goodbye. (Bella)

I heard my favorite sound in the world: Edward’s quiet laugh, weak with relief. (Bella)

When someone wants to kill you, you’re brave as a lion — and then when someone mentions dancing… (Bella)

In what strange parallel dimension would I ever have gone to prom of my own free will? If you weren’t a thousand times stronger than me, I would never have let you get away with this. (Bella to Edward)

And then,- he whispered-, as you were sleeping, you said my name. You spoke so clearly, at first I thought you`d woken. But you rolled over restlessly and mumbled my name once more, and sighed. The feeling that coursed through me then was unnerving, staggering. And I knew I couldn`t ignore you any longer. (Edward to Bella)

I felt a surge of pity, and relief. Pity because, as beautiful as they were, they were outsiders, clearly not accepted. Relief that I wasn’t the only newcomer here, and certainly not the most interesting by any standard. (Bella)

It was nice to be alone, not to have to smile and look pleased; a relief to stare dejectedly out the window at the sheeting rain and let just a few tears escape. (Bella)

Slowly, slowly, my thoughts started to break past that brick wall of pain. To plan. For I had no choices now but one: to go to the mirrored room and die. (Bella)

I laughed without humor: Hasn`t anyone ever told you? Life isn`t fair. (Bella Swan to Edward Cullen)

You are awfully small to be so hugely irritating. (Edward Cullen to Alice Cullen)

Try to find Alistair and tell him what happened. I’d hate to think of him hiding under a rock for the next decade. (Carlisle Cullen)

I love you more than everything else in the world combined. Isn’t that enough? (Bella to Edward)

When life offers you a dream so far beyond any of your expectations, it`s not responsible to grieve when it comes to an end. (Twilight / Preface)

For an instant, I felt a thrill of genuine fear, raising the hair on my arms. The look only lasted a second, but it chilled me more than the freezing wind. (Bella)

Don`t be self-conscious, he whispered in my ear, If I could dream at all, it would be about you. And I`m not ashamed of it. (Edward to BElla)

About three things I was absolutely sure. First, Edward was a vampire. Second, there was part of him - and I didn`t know how potent that part might be - that thirsted for my blood. And third, I was unconditionally and irrevocably in love with him. (Bella Swan)

When someone wants to kill you, you’re brave as a lion — and then when someone mentions dancing… (Bella)

The way everyone looked at me made me uncomfortable. Even Edward. It was like I had grown a hundred feet during the course of the morning. I tried to ignore the impressed looks, mostly keeping my eyes on Nessie’s sleeping face and Jacob’s unchanged expression. I would always be just Bella to him, and that was a relief. (Bella)

And so the Lion Fell in Love with the lamb......What a Stupid lamb.....What a Sick Masochistic Lion      

Тетралогията на Стефани Майър

  Стефани Майър е най-продаваната авторка за 2008 година с над 22 милиона продадени копия само за една година, а ЗДРАЧ се превърна в най-търсената книга на годината. 
  Четирите книги, представящи изпепеляващата любов на едно смъртно момиче и един вампир, се задържаха 71 поредни седмици на първо място в класацията на "Ню Йорк Таймс" за най-продаваните книги. Поредицата на Стефани Майър оглавява класациите и във всяка една от страните, в които е издадена. 

  ЗДРАЧ превзе българските класации още с излизането си и вече 15 седмици е неизменна част от челната тройка; НОВОЛУНИЕ дебютира директно на първото място и 8 седмици е едноличен лидер в класациите на родните книжарници. Сагата продължава на 18 май със ЗАТЪМНЕНИЕ.

 

 

ЗДРАЧ е историята на една невъзможна любов. История, изпълнена с много приключения и опасности. История за приятелство. История за игра на живот и смърт. 
  Бела Суон винаги е била различна и никога от популярните. Но когато се премества във Форкс, нещата се променят. Тя се превръща в център на вниманието, а нейното е привлечено от мистериозния и нечовешки красив Едуард Кълън и неговото семейство. Едуард обаче пази страшна тайна, а разкриването й ще доведе до редица опасности, битка на живот и смърт, нови приятелства и една невероятно силна, изпепеляваща любов. 

 

 Какво ще направите, ако истинската ви любов си отиде? Истинската любов, не просто поредното увлечение или момчето/момичето, което сте свалили на петъчния купон и чието име няма да помните след седмица – две, не просто някой, който можеш да замениш по всяко време. Истинската любов. Твоето друго аз, твоята сродна душа. Какво става, ако тази любов си тръгне? Отговорът е различен за всеки. А Бела Суон тепърва ще трябва да си отговори на този въпрос в продължението на световния бестселър на Стефани Майър – НОВОЛУНИЕ.
  Стефани Майър сама признава, че никога не е вярвала, че ЗДРАЧ ще стигне до по-голяма публика от собствената й сестра. Но когато получава предложение за договор за три книги, младата писателка трябва да седне и да реши как ще продължи животът на героите й. За почитателите на историята не е тайна, че във вакуума между ЗДРАЧ и НОВОЛУНИЕ Стефани Майър пише FOREVER DAWN. Този своеобразен епилог на историята е разказ за живота на Бела и Едуард след много време и никога не ще бъде издаден. Когато започва да скицира НОВОЛУНИЕ, авторката се връща към ученическите години на героите си и ги пита: „Какво стана?”
  „Бързо започнах да съжалявам за това, че ги попитах за историята, защото те ми дадоха история, която не очаквах.” - признава самата авторка. Да, Едуард си тръгва, а с него си заминава и смисълът на живота за Бела. И така се ражда встъпителната част на НОВОЛУНИЕ, а с нея и заглавието. „За да следвам ЗДРАЧ, ми трябваше същото настроение и в продължението. - признава авторката. - Тъй като това е най-тъмният период в живота на Бела, си помислих, че е подходящо да нарека книгата на най-тъмната нощ, нощ без луна.”
  С НОВОЛУНИЕ Стефани Майър обогатява и задълбочава митологията в своя свят, представяйки ни нови лица и видове, които усложняват историята на Бела и Едуард. Ходът на повествованието на втората книга от четирилогията ще остави без дъх хилядите български фенове на младата американска авторка, карайки ги да не откъсват очи от страниците. 
  И най-заклетите скептици трябва да признаят, че Стефани Майър описва чувствата на героите си по начин, който кара истински да съпреживяваме с тях. Следват 576 страници текст, в който има всичко – романтика, приключения, тийнейджърски бунт, върколаци, вампири и... дори пътуване до Италия. Повествованието е изпълнено с действие и интрига, които със сигурност ще държат очите на читателя залепени за страниците до финалния ред.
  А краят е повече от обещаващ. Със затварянето на последната страница читателят остава бездиханен и тръпнещ за продължението. А Бела най-накрая осъзнава, че какъвто и избор да направи, нищо вече няма да бъде същото.

  Третата книга от поредицата е издадена в САЩ на 7 август 2007 година. ЗАТЪМНЕНИЕ не само успява веднага да заеме първо място в класацията на „Ню Йорк Таймс“ за най-продавани книги, но и се задържа там цели 50 седмици. Останалото е история. Милиони верни читатели на една красива приказка за вечната любов. История стара като света – като тази на Ромео и Жулиета или Хийтклиф и Кати. Стефани Майър омагьосва читателите си със силата на една любов, предопределена да живее вечно. Разликата е, че сагата за безсмъртния вампир и смъртното момиче придава друг смисъл на Вечността. 
  Защото ЗАТЪМНЕНИЕ е история за неизбежния избор, за паралелните измерения, за границите между възможния живот и невъзможната любов. 
  Всичко започва там, където свършва НОВОЛУНИЕ. Бела отново е с Едуард, повярвала най-после във възможността той да я обича. Но опасността не закъснява – серия кръвожадни убийства в Сиатъл, непознат посетител и... заплахата от нова рана вътре в сърцето й. Възможно ли е една всепоглъщаща любов да оставя място за друга? Какво означава живот и какво смърт, когато в уравнението се намеси вечността? Нима естественото би могло да съществува в един населен със свръхестествено свят? 
  Отговорите в ЗАТЪМНЕНИЕ .